Вчера за n-ти път се натъкнах на човек, гордеещ се, че от детството си не е захващал книга. 
Защо ли? Защото не отразявали истинския свят, защото пораждали в читателя някакъв неосъществим блян за човека, за съдбата, за наредбата на нещата....
Е, така се получава като прекалиш с Дюма, но...исках да кажа в защита на книгите нещо друго. Книгите не са само чужда гледна точка върху живота, те са и източник на красота. Не винаги животът носи естетическа наслада, в повечето време даже не е така (поне при мен). Но книгата съдържа тази красота, която ми липсва. Това не е ли достатъчно? 
Да, освен книгата има и много други източници на красота - фотографията, скулптурата...но в повечето време те са само щрихи красота. А книгата съдържа красотата в човешкото общуване. Защото ние общуваме с автора чрез книгата. Ние раговаряме. Той казва еди-какво си, написаните редове минават през главата и ние отговаряме чрез някаква мисъл. 
Това е прекрасно чувство. Чрез леки познания за авторите и произведенията, които пасват на душевността ти, можеш винаги да намериш задълбочения събеседник за темата, която те интересува.  Защото не можеш да мрънкаш за всяка философска тема на приятелите си, нито да им се нахвърляш с ентусиазъм. Техният емоционален баланс обикновено е доста независим от вашето състояние.
Толкова за книгите. Кажете вие.