Прочетен: 883 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2007 12:33
Интересни политически обичаи си имаме - стотици партии, а гражданските права постоянно биват потъпквани, държавниците стават все по-нагли с гласоподавателите.
Най-пресният пример е Даниел Вълчев - вместо да е притеснен за своите хора, вместо да се чувства неудобно от условията, в които трябва да работят хората, за които е отговорен, той беше нагъл и арогантен.
А инфлацията? Някой политик да даде адекватен отговор, да видяхте и следа от тревога поради това чудовищно обедняване на българите?
Аз не забелязвам.
Абсолютно безхаберие. Предполагам, лесно е да запазиш политическото статукво, като удавяш всяко гражданско недоволство с политическа вълна от нови партии, които си купил евтиничко от сергията за болни амбиции на дребни душици или заблудени душици, или пък агенти.
10.10.2007 11:02
Струва ми се, че двупартийният модел (до който, естествено, никога няма да достигнем) предлага едно несравнимо предимство: всеки от двамата конкурента е много по-силен, отколкото която и да е партия в многопартийния модел, а това предполага сериозност и по-голяма критичност към конкурента. Така двамата политически конкурента се доизграждат един друг, вместо да влизат в смешни пози на пъчене, както малките партийки, които освен чрез шоу, нямат никакъв друг начин да привлекат обществено внимание и евентуално - симпатия.
От друга страна, в България партиите откровено правят бизнес. А бизнесът прави партии. Следователно, париите с най-много бизнес са най-силни. Коя партия разграби страната ни след 89? Същата столетница вероятно стои зад немалък брой партийки, което говори, че при нас има привидна многопартийност, но скрита еднопартийност :Р